Среща се във високопланинските реки и потоци на Западна Европа, от Мурманското крайбрежие и Исландия до Средиземно море и Балканския полуостров, в Мала Азия, Мароко и Иран. У нас е разпространена в горните течения на всички планински реки. Тя е типична студеноводна риба. Обича планинските буйно течащи, пенливи потоци, както и високопланинските езера със студена, бистра и прозрачна вода в Рила, Пирин, Родопите, а по пътя на изкуственото зарибяване - в почти всички наши високопланински реки и езера. Храната й се състои от разнообразни животински организми, като водни бръмбари, попови лъжички, дребни рибки и дори малки пъстървички. Полова зрелост достига на 3-4 годишна възраст, а мъжките дори и на 2-годишна възраст. В зависимост от температурните условия размножителният й период е през октомври и ноември.

Той е наскоро аклиматизирана растителноядна риба у нас. 3а негова родина се смятат равнинните реки на Китай, на юг до Кантон и средното и долното течение на р. Амур. В началото при дължина до 3 см белият амур се храни главно със зоопланктон, а по-късно — с подводна, надводна и сухоземна растителност. При температура на водата 20°С е способен да изяде за един ден такова количество растителност, колкото тежи самият той. С оглед на това го използуват като "мелиоратор". Поради силно обрастване на водоемите в Подмосковието пренесли в тях около 400 хиляди бели амури, които "опасли" около 170 тона подводна растителност. Достига полова зрелост на 6 — 7-годишна възраст. Размножава се през периода април-август, като плодовитостта на женската варира от 100 до 800 хиляди хайверени зърна в зависимост от големината и възрастта й. При благоприятни условия белият амур расте много бързо.

Широко е разпространена в Средна и Източна Европа и Западна Азия. У нас тя се среща главно в Дунав и крайморските езера /Блатница, Гебедже, Мандра/ и в устията на някои реки, вливащи се в Черно море. След пресушаването на крайморските блата количеството й значително намалява, но с построяването на язовирите тя бе разселена в тях и сега представлява обект на промишления и на спортния риболов в язовирите "Искър", "Г. Димитров", "Ал. Стамболийски", "Сопот" и др. В големите водохранилища може да съжителствува с щуката. Може да се развива добре и в лиманите при соленост на водата 2,5—3 %.

Пренесена е от нейната родина — реките на Калифорния — в Европа през 1882 г., а у нас — през 1925 г. Тя има биология, аналогична на балканската речна пъстърва, но със следните предимства: издържа на по-висока температура, приспособява се към промените на външната среда, расте по-бързо, привиква към изкуствените храни и бързо ги усвоява, притежава по-голяма устойчивост към заболяване от фурункулоза. Недостатък на дъговата пъстърва е, че месото й няма вкусовите качества на балканската речна пъстърва, а като по-лакома измества местната пъстърва от естествените водоеми. Докато на 2-годишна възраст балканската речна пъстърва достига до 125-170 г, дъговата пъстърва става 400 г. На дължина дъговата пъстърва може да достигне до 90 см, а на тегло до 10-12 кг — средно около 5 кг.

Той е морска дънна риба, обитаваща източните части на Средиземно море и навсякъде по крайбрежието на Черно море. През лятото приближава брега за размножаване и отхранване. Полова зрелост достига на 7 — 8 години, а женската — на 9 — 11 години, като плодовитостта на женската е от 3 до 13 милиона хайверени зрънца. Възрастните са хищници.

 Калканът достига на дължина до 1м, а на тегло до 10 кг. Месото му е много вкусно, бяло, съдържа 0,05 мг% витамин В1. Използува се в прясно състояние, печено, пържено.