Никулден, отбелязван на 6 декември, е един от най-уважаваните празници в българския народен календар. Преданията гласят, че свети Никола спасил една пробита гемия от потъване като запушил дупката със шаран. Затова на трапезата ни задължително трябва присъства риба. Но кой всъщност е свети Никола, днес рядко се замисляме. Според народните вярвания св. Никола е един от шестимата братя-светци, на когото при разделянето на света се пада водата. Той властва над моретата, реките, езерата и над целия подводен свят - риби, юди, самодиви, хали и демони. Народът се отблагодарява с трапеза и възхвалява светеца, който ги пази от потоп и удавяне, бди над моряците и рибарите и е покровител на търговците и кираджиите.

На същата дата църковно християнският ортодоксален календар отбелязва света на св. Никола Мирликийски-Чудотворец, гонен и изтезаван за Христовата вяра. Католиците също празнуват своя ден на свети Николас с бисквити в различни формички.

На Никулден като жертвоприношение на светеца във всяка българска къща се приготвя риба, която по възможност е шаран. Рибата, напълнена с булгур, ориз, стафиди и орехи се пече увита в тесто. Това е така наречения рибник. На масата се слагат и обредни хлябове, а останалите гозби са постни - сърми, чушки, фасул, царевица. Храната се прекадява, стопанинът чупи парче от хлаба и го поставя на високо - то трябва магически да "вдигне" житата в бъдещата реколта, едва след това семейството започва вечерята.

Този празник има и друга много важна функция - счита се, че от него започва същинската зима, злите вихрушки и бури. На всеки времеви преход се гадае най-добре, така е и на Никулден - ако през деня е студено и вали сняг, годината ще е добра, ако е топло и сухо, реколтата ще е слаба.

На Никулден празнуват и всички именници като посрещат неканени гости и се "зареждат" със здраве за следващата година.